Начало

Възложител: АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА"

Уникален номер на поръчката: 00044-2024-0023

Целта на обществената поръчка е да бъде определен изпълнител и да се сключи договор с него за извършване на оценка на въздействието върху пътната безопасност на скоростен път „Монтана – София“ с тунел под Петрохан, в съответствие с нормативните изисквания и при спазване на договорените срокове.
Във връзка с планиране на инвестиционни намерения на АПИ и по-конкретно предприемане на действия по изграждане на скоростен път „Монтана – София” с тунел под Петрохан и съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2019/1936 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. за изменение на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури, чл. 36б от Закона за пътищата и Наредба за процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура, е необходимо АПИ да възложи извършване на оценка на въздействието върху пътната безопасност за горепосочения обект.
Скоростен път „Монтана – София“ с тунел под прохода „Петрохан“ е ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа. С реализиране на проектите в Северозападна България, а именно скоростен път „Видин – Монтана – Враца – Ботевград“ и скоростен път „Монтана – София“ ще се обезпечи транспортното натоварване по съществуващия път I-1 и ще се повиши пътната безопасност.
Направлението на път II-81 „София – Петрохан – Берковица – Монтана – Лом“ е най-прякото направление, но поради преминаване на старопланинския проход „Петрохан“ времето за преминаване е значително повече, независимо от това че разстоянието в километри е малко. Предпочитан маршрут е за тежкотоварния трафик, което допълнително натоварва транспортното движение. Поради пресичане на планинския релеф в зимния период се налага затваряне на пътя, което довежда до натоварване на транспортната обстановка по другите алтернативни пътни артерии.
Това е причината АПИ, като стопанин на Републиканската пътна мрежа (РПМ), да се стреми към нейното развитие и подобряване на функционалностите и експлоатационните ѝ качества.
В тази връзка, най-често използваните методи за икономическа оценка и измерване на ефективността на обекти – ново строителство в транспортна инфраструктура е анализ „разходи-ползи“ - ключов за дефиниране и приоритизиране на целите на транспортната политика. Чрез извършване на оценката на пътната безопасност пред АПИ ще се изложат различни алтернативи за реализация на ново трасе между Монтана и София, както като вариантни решения за ситуационно преминаване, опции за различни габарити, така и икономическа ефективност и сравнение на инвестициите.

• Характеристики на скоростен път „Монтана – София” с тунел под Петрохан:
  • Начало на проектната разработка – край обход на гр. Монтана.
  • Край – Софийски околовръстен път/ АМ „Европа“.
  • Приблизителна дължина на участъка – 82 км.
  • Категория на движението – „много тежко”, като данни за трафика могат да бъдат предоставени от ИПМ към АПИ.
  • Обектът е разположен на територията на област Монтана и София.

*Забележка: Подробно описание на предмета на обществената поръчка е представено в Заданието за проектиране (Приложение А), приложено към документацията за обществената поръчка!

Предметът на обществената поръчка включва (описание на дейностите по поръчката):
а) Съгласно Наредба за процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура, оценката на въздействието върху пътната безопасност следва да бъде с обхват и съдържание, в съответствие с Приложение № 2 към чл. 7, ал. 5 от Наредбата, както следва:
1. Обща информация:
• местоположение;
• сезонна особеност и климатични условия;
• сеизмична активност;
• съществуващо положение;
• съществуващо транспортно натоварване.
2. Данни и елементи за оценката на въздействието върху пътната безопасност:
• данни за участъците с концентрация на пътно - транспортни произшествия за последните 3 (три) години;
• изчисление на коефициенти на аварийност;
• анализ на текущо състояние на пътната безопасност в разглежданата регионална пътна мрежа и сценарий на „бездействие“;
• цели на планирания път по отношение на пътната безопасност;
• избор на маршрут и модели на движението;
• възможни въздействия върху съществуващата мрежа (например изходи, кръстовища или пътни възли, железопътни прелези);
• участници в движението на пътя, включително уязвими участници в движението на пътя;
• наличие на достатъчен брой безопасни зони за паркиране;
• установяване на функционални граници на региона на въздействие и изчисляване на регионалните коефициенти на аварийност;
• прогнозно транспортно натоварване и съответните регионални коефициенти на аварийност;
• анализ на въздействието върху пътната безопасност на предложените алтернативи;
• сравнение на алтернативите;
• представяне на набор от възможни решения.
3. Прогноза на трафика – изисквания към модела и прогнозата:
Моделът трябва да отговаря на следните условия:
• Изходни приемания – моделът трябва да се основава на актуални и надеждни прогнози за динамика на брутния вътрешен продукт (БВП), население, моторизация и др. Изборът на базова година трябва да бъде ясно обоснован. Необходимо е да се моделира движението за следните години: базова година, 2027 г., 2030 г., 2040 г., 2050 г. и 2060 г., а движението в междинните години да бъде определено чрез интерполация.
• Териториален обхват и транспортно райониране – определя се зоната на влияние на проекта на база актуални социално - икономически и транспортни анализи. Моделът трябва да покрива зоната на влияние на проекта, така че да осигури конкретно моделиране на вътрешните и транзитните потоци. Транспортните райони трябва да бъдат достатъчно детайлни, така че да осигуряват надеждни резултати при моделиране на движението в рамките на проекта.
• Транспортна мрежа – моделната мрежа трябва да включва цялата РПМ, както и общински пътища, които одиторския екип прецени, че е необходимо. Необходимо е прецизно да бъдат зададени броя ленти, скоростите на свободно движение и др. характеристики на отделните участъци от мрежата.
• Изчислителни модели – моделите за определяне на търсенето, произхода и предназначението на пътуванията, избора на вид транспорт, динамиката и моторизацията, скоростта на придвижване, генерализираните разходи и приходи следва да бъдат подробно обосновани.
• Калибриране и валидиране - моделът да се калибрира по последните налични профилни преброявания на ИПМ. Да се извърши валидиране на модела по данните за интензитета и скоростта на трафика.
Отговорност на одиторския екип е да разработи транспортен модел и прогноза, съответстващи на горепосочените изисквания. Избор на одиторския екип е с какъв софтуер ще бъде актуализиран или изпълнен моделът. Прогнозата за трафика да бъде изготвена в 2 (два) варианта: • сценарий „без проект“, при който не се предвижда реализирането на инвестиционното намерение, а се спазва текущото положение;
• сценарий „с проект“, при който се реализира инвестиционното намерение.
Прогнозата на трафика да бъде изпълнена чрез основните допускания в използваните модели, а именно прогнозите за динамика на населението, моторизация, БВП, подвижността, разпределението по видове превозни средства, моделираното състояние на транспортната мрежа и др.
4. Анализ на разходите и ползите:
• вътрешни разходи - ползи - разходи за изграждане и внедряване на проекта; ползи за ползвателите на транспортната инфраструктура и
• външни разходи - ползи – общо икономически ползи; ползи, реализирани в други икономически сектори – туризъм, складиране, пощенски услуги, подобрен достъп до здравеопазване, образование и др. обществени услуги; социални ползи – създаване на заетост и пр.;
• външни разходи – за отстраняване на последиците от замърсяване на околната среда в резултат от използването на съответния инфраструктурен обект; за отстраняване на последствията от транспортни произшествия; за отстраняване на последствията от задръствания – загуба на работно време и време за отдих и др.;
• общи допускания с базови входни параметри, които се използват във финансовия и икономическия анализ, като източниците на тези допускания следва да бъдат ясно указани;
• резултати от анализа на търсенето и транспортното моделиране;
• детайлна разбивка на инвестиционните разходи на проекта (включително използвана валута, единична стойност, количество, обща стойност лв. без и лв. с ДДС);
• подробна разбивка на оперативните разходи „без проект“ и „с проект“;
• финансов анализ: базиран на прилагането на инкрементален подход, изчисляване на показателите FNPV/C, FIRRV/C, FNPV/K, FIRR/K, нивото на финансовия недостиг;
• финансова устойчивост на проекта през годините на неговото изпълнение;
• източници на финансиране;
• амортизационен план на кредита, ако е предвидено заемно финансиране;
• икономически анализ: фиксални и ценови корекции, остойностяване на ползите от проекта, изчисляване на показателите ENPV, EIRR и BCR;
• анализ на чувствителността;
• анализ на риска.
5. Оценка на въздействието върху пътната безопасност - обобщени резултати, изводи и схеми.
При извършване на оценката на въздействие върху пътната безопасност следва екипа на Изпълнителя задължително да извърши оглед на участъка, който е предмет на обследване.
Изискване на Възложителя е да се разгледат минимум 3 (три) алтернативи на развитие, както следва: - разглежданата регионална пътна мрежа за сценарий на „бездействие“;
- алтернатива за реализация на ново трасе между Монтана и София с по 2 (две) ленти за движение във всяка посока;
- алтернатива за реализация на ново трасе между Монтана и София с по 2 (две) ленти за движение и 1 (една) лента за аварийно спиране във всяка посока.
б) Провеждане на встъпителна и заключителна среща между представители на Възложителя и на определения Изпълнител;
в) Оглед на участъка, който е предмет на обследване;
г) Изготвяне и представяне на Предварителен доклад за оценка на въздействието върху пътната безопасност;
д) Изготвяне на Становище на база Предварителния доклад по буква „г“;
е) Изготвяне и представяне на Окончателен доклад за оценка на въздействието върху пътната безопасност;
ж) Всички останали дейности, необходими за изпълнението на предмета на обществената поръчка.

URL: https://app.eop.bg/today/387474